Можете да научите повече за философията и творческите търсения на Иво Пецов в новото интервю, което авторът даде за Арт Аларма:
Разкажи ни малко за твоя стил, отправяш ли послания чрез изкуството си или споделяш фантазията си с публиката?
Стилът е следствие от живота, а изобразителното изкуство показва точно тези следи от вибрациите и ритмиката на нечий живот. В стила е въплътена цялата личност на онзи, който го е създал, целия негов живот до момента на творене чрез различните багри, линии, цветови решения и т.н. Тази цялостност говори с тайнственост, с пособия, които надхвърлят възможността от напълно разумно, логическо тълкувание на художественото произведение. Тази тайнственост е „прелята“ от самата тайнственост на живота. Както напълно не умеем логически да си обясним събитието „живот“, така и не можем напълно да разгадаем кодовете на стила на определено художествено произведение. Стилът обаче говори освен чрез обясними, така и чрез необясними начини, въплътени в кодовете на композицията. Животът не може да бъде видян чрез нашите телесни сетива, видими са само следите, които наричаме изкуство.
Рисувайки и създавайки своите художествени произведения, особено напоследък, поемам отговорността от моето влияние върху зрителите, защото се стремя да предам своето разбиране за реалността. Все пак моето становище е, че реалността е много по-абстрактна и в много повече нива, отколкото ни се иска да бъде, за да бъде лесно смилаема. Моят стил се основава на моите лични търсения на реалността и с времето се старах, според моите възможности, да го пречиствам и разграничавам от комерсиалното и стоката за продан. Както и много други художници, аз работя на други места за моята материална екзистенция и така подсигурявам възможността в изкуството си да бъда напълно искрен.
В изложбата, поставена в галерийното пространство на Кошера (която продължава до края на юли 2017 г.), подредих избрани произведения, създадени в периода 2011 – 2016 година.
Постарах се да покажа с какво се различават те. За разлика от много други автори, които нарочно избягват личния аспект в творчеството си – за сметка на форма на обективност и бих казал научност, аз не се страхувам да творя от страна на личния си аспект. На тази изложба могат да се видят различните ми във времето вълнения и промяна в стила, която да отговаря на съответното търсене. В зависимост дали съм тълкувал социално-обществен проблем („Отсъствието на героите“ или „Взаимоотношения“) или съм създавал произведения, третиращи въпросите на съществуването или несъществуването („Нетрайно“), съм използвал различни похвати, които според мен адекватно биха съответствали в предаването на вътрешното ми чувство чрез картината. Онези мои произведения, в които съм търсил единствено предаване на настроение, са моите най-абстрактни творби. Най-често те наподобяват природни форми или пространства. Картините ми са продукт на моите моментни вълнения и чрез тях отправям послания или отварям въпроси или настроения, чрез които приканвам зрителите към вглъбяване. Споделям въображението си, а влиянието му има възможност да променя.
Вярваш ли, че картините притежават енергия, която влияе на подсъзнателно ниво на зрителите и пространството, в което се намира?
Разбира се, че изкуството влияе и променя. Както определена книга може да ни въздейства и промени начина ни на мислене, така и определено произведение на визуалното изкуство може да ни променя или въздейства с особено силен интензитет, ако се намира в пространство, което често посещаваме или прекарваме дълго време. Художествените предмети притежават особено силен енергиен заряд, затова не е случайно, че в древни времена са взимани за сериозно съдържание от всекидневния живот, което може да променя съдби или да въздейства върху хода на събитията. Силата и истината за влиянието на художествените произведения е реална и днес, но нашето отношение към търсенето на реалността се е променило. В ерата на техническият прогрес ние сме свикнали да бъдем потребители, а не търсачи на задълбочено знание. Представяме си, че животът е длъжен да ни носи само удобствия, а ние сме онези, които постоянно имаме правото да критикуваме.
Изкуството е винаги такова, какъвто е животът. Ако животът ни е нещастен, такова ще бъде и изкуството ни. Не е лесно будният ум на един творец да повлияе положително върху нещастно общество, но не изклкючено и аз вярвам че е възможно.
Ти работиш в различни техники и определено работите с всяка от тях имат различно звучене. Какво ти дават те и в коя ти самият се чувстваш най – удобно да разкриеш максимума от идеята си?
Никога не съм искал да се дефинирам и мисловно да се ограничавам, че трябва да работя с една или друга техника, за да постигна своя максимум. Изборът на техника и тематика, върху която да работя, винаги си идват от само себе си. Решенията идват от готовността, с която искам да разкрия вътрешните пориви. Самият съм се изненадвал, когато на моменти противно на инертното ми желание за последователност, напира нуждата от промяна на техниката и стила. Тогава разбирам, че изкуството е нещо много по-дълбоко и непредсказуемо и си идва само.
Какво те спасява като творец в днешната реалност?
Да бъдеш художник винаги е било трудно. Не смятам, че определено време е по-добро от друго. Изборът е винаги, че нашето време е най-добро… иначе не бихме съществували сега. Разбира се, обществената реалност на днешното време е доста сурова. Това се дължи на всеобщото ни превъзпитание, чрез масовите медии и превръщането на индивидите в бройки от потребители. Консуматорската реалност изцяло ни е заляла и мозъците ни са постоянно атакувани от това да не виждаме друго, освен нуждата да играем ролята на потребители. Матрицата на илюзията никога не е била по-силна.
Творците, както винаги са длъжни да са свидетели на истината. Жертвоготовно и смело да изказват позициите си и да внасят промяна чрез творчеството си. Това е ролята на твореца – да дава, а не да очаква дарове. Затова творците са аристократи на духа и затова трябва да им се отдаде повече внимание. Обществото, което потиска или унищожава творците и творческите личности е обречено не само на провал, но и на изчезване.
В днешната реалност ме води мисълта, че имам роля в живота и че трябва да я изиграя по най-добрия възможен начин.
Смяташ ли, че изобразителното изкуство е елитарно или е предназначено за масите?
Истинското изкуство никога не е било масово – така е било и така ще бъде. Истинско изкуство наричам онова, което внася промени и повдига човека на по-осъзнато ниво на съществуване. Масите не търсят промени или уроци, те търсят удобство и поддръжка на илюзията, в която живеят. Но и елитарно не е, ако се има предвид че елита е съставен от богати и влиятелни в обществото хора. Изкуството е предназначено за всички, но по-малко са хората, които имат възприемчивост към нюансите на реалното съществуване. И така, бих казал, че изкуството е за онези, които имат очи, уши и големи сърца. Изкуството е за онези, които са чисти, които обичат да научават нови неща и са изпълнени с любов към живота.
Според теб, какви качества и умения трябва да притежава един художник, за да се реализира успешно?
Аз съм от хората, които постоянно и отново вътрешно търсят основание да се наричат художници. Срещал съм такива и аз съм един от тях. „Художник“ не е титла и не е завинаги, а е състояние, което изисква постоянство и отдаденост с любов към творенето. Човек, създаващ и творящ с любов. Заради насладата от творческият акт, този човек е готов на всичко и се нарича художник. Художникът е ирационален и малко луд, а в определени моменти изглежда глупав, защото излиза от общоприетите рамки на поведение и начин на мислене. Да се реализира един художник е нужно да бъде готов на всичко, за да защити любовта си. Какво всъщност означава да се реализира един художник? Да бъде материално обезпечен и медийно известен ли? Ван Гог не се ли е реализирал като художник или кога точно се реализирал – по време на неговия живот или след смъртта му? Според мен най-важните качества, които трябва да притежава един художник са смелостта, лудостта и любовта му!
Наскоро имаше твоя изложба в Р. Македония, разкажи ни малко за това какво предстои?
През изминалият период открих и втора изложба в Гевгелия, Р. Македония, където показах творби от най-новия си творчески цикъл. В близко бъдеще се надявам да реализирам изложба и в Букурещ, където за първи път ще се срещна с румънска публика. Най-важното, което предстои са още много усилия и надявам се задоволителни резултати на творчески план.
София, 13.07.2017
Иво Пецов е художник роден през 1980 г. в Македония. Завършва Държавно училище за приложни и изящни изкуства “Лазар Личеноски”, Скопие през 1999 г. От същата година е студент на Националната художествена академия, София, където завършва бакалавърска степен при проф. Стоян Стоянов-Течи и магистратура при проф. Здравко Стоянов, специалност „Графика“. Докторската си степен защитава през 2010 г., научен ръководител му е проф. Ружко Челебиев, специалност „Стенопис“.
Иво Пецов е член е на Дружеството на македонските художници от 2004 г. и е участвал на някои от общите изложби. Той е един от инициаторите за създаването на дружеството УМ от Виница, Македония през 2005 г. и оттогава организира груповите изложби, които в близко бъдеще ще придобият международен характер. Участва в голям брой групови изложби в Македония, България и Португалия.
Първата му самостоятелна изложба е в Македония през 2001 г. Следват самостоятелни изложби в Скопие, Сантарем, Португалия, както и в „Дом на културата” във Виница, в НУЦК „Ацо Шопов” и Щип, Македония през 2010 г.
