Иво Пецов за рисуването и поетичното възприятие за света. Интервю за Actualno.com, редактор Евгения Чаушева

 

Рисувал съм още от най-ранните си години, начален период, който дори не си спомням добре, за който са ми говорили по-късно родителите. Най-ранните спомени, изплуващи ми в съзнанието и свързани с мен държащ в ръцете химикал и лист хартия са от 4- годишната ми възраст в Скопие. Тогава бях минал операция, с бодър и безстрашен дух пред по-късно затворилата се тежка врата и последвалия пълен мрак в самотната стая. Това дете, което е баща на човека, който сега съм е усещало настоящата ми посока в живота. При мен се случи така, че да не забравя детските си предпочитания и по-късно когато имах важни въпроси в живота, винаги се обръщах към детето, което бях, за да го питам за мнение. Най-честите въпроси, които задавах бяха от естетически характер и в творчеството си се стремях да задоволя изначалните ми пориви и търсения. Така гледам и днес на изкуството – изкуството, което противостои на вродената ни вътрешна детска чистота е изкривено и против здравето и живота на хората. Такова изкуство, за съжаление днес е в изобилие и се продава за най-високи цени на пазара на изкуството – нещото, което си купуваш (ако имаш милиони), за след като го поставиш вкъщи, да те разболее.

 

 

Рисуването е начин за откриване на световете, в които живеем. Така откривателстват децата, а художниците продължават този път като едни големи деца. В рисуването си дават среща заобикалящият ни свят и светът от човешките дълбини – дълбините, в които пребивава Творецът, който е кладенец за изкуството. Рисуваното произведение притежава визуалния език на заобикалящият ни свят и светът на нашата индивидуалност и неповторимост. Моето беше да се впусна в това приключение като водолаз поел към приказен и недокоснат свят, понесъл желанието си от дълбините да донесе на повърхността най-красивите перли.

 

 

Съзнателно открих призванието си на художник на 14-годишна възраст, решение което засенчи моите музикални наклонности. От тогава в посоката си не съм се усъмнявал, въпреки моя характер, който често поставя под съмнение много въпроси, но не и този. Рисуването се оказа моето поприще и поле за действие, изкуството придаде смисъла на съществуването ми.

В началото на моето художествено образование в специалност „Графика“ в Художествената гимназия в Скопие за първи път се срещнах с класическите графични техники, приложната графика, маслената и акрилната живопис. Последва период в който бях силно въвлечен в магията на графиката и той продължи през студентският ми период в София. Желанието ми за по-директно и експресивно художествено изразяване ме изтласка във водите на живописта, сферата в която днес най-често творя. Влечението ми за опознаване на света в неговата пълнота ме е водило до науката, музиката, поезията…, но рисуването за мен е най-удобния език, който ползвам.

 

 

Рисуващият човек е съзнаващ за съществуването си, така смятам аз. То ми дава да разбера, че съм истински, както и другите, които все още не са се превърнали в машини и роботи… Считайки себе си за любознателен, чрез рисуването за мен се откриха множество хоризонти, които се опитвах през изминалите периоди да материализирам в художествени произведения. Разбира се, както се променяха възгледите и съпътстващите хоризонти, така се променяха и моите произведения. Оказах се художник променящ стила и начина на рисуване зависимо определението ми да погледна към един или друг хоризонт. Занимаването ми с изкуство оправда ранните ми размисли, че човек трябва постоянно да расте и никога да не спира да се усъвършенства. Животът е процес на постоянно учене. В този дух завърших магистърската степен през 2005 година в Националната художествена академия в София и в същата академия защитих докторска дисертация през 2010 година. След защитата отново бях щастлив да възприемам себе си като художник, а не като учен с титла в областта на науката. Отново се потвърди за мен факта, че въпреки способностите ми да навлизам различни сфери на знанието, за мен най-важно си остава поетичното възприятие за света, защото то е и най-реалистичния и истински подход (който повечето хора изопачават смятайки го за несериозен).

 

 

Завърших Държавната художествена гимназия в Скопие през 1999 година и още преди завършването бях взел решение образованието си да продължа в България. За това решение ми помогнаха изявили се художници в Р. Македония, чието мнение аз уважавам. И така през лятото на 1999 година бях в София, за да кандидатствам в препоръчаната и високо оценена академия от моите ментори в Р. Македония. След завършването ми на студентския период няколко пъти се опитах да напусна България, но в крайна сметка все се получаваше така, че отново да се връщам. Нямах намерения да остана в България и исках най-малкото да се завърна в Македония, тъй като през този период не бях желателен за Западна Европа без виза (която не успях да изкарам). Оказа се, че България е страната, която в крайна сметка ме прие и в която се чувствах свободно дишащ. Оценявайки това, останах да живея в София.

 

 

Домът ти е там, където чувстваш себе си. През годините в България си създадох много приятелства с хора, с които взаимно сме се изграждали като творчески личности по време на следването в Академията, с други сме работили на проекти, а някои ми бяха колеги на разните места, на които съм работил в миналото. Тези ценни контакти тук са живи и се стремя да ги разширявам, защото смятам, че личността на всеки един от нас се обогатява чрез контактите с другите. Някои обстоятелства ме направиха да се чувствам по-полезен в усилването на контактите между културите на Р. Македония и Р. България, в това визирам дейността ми на организатор на културни събития в Културно-информационния център на Р. Македония в София (за чието доверие съм благодарен на директора на Центъра). В България живеят прекрасни и талантливи хора. Аз съм благодарен и признателен на България, че ме прие и ми даде възможността тук да се образовам, усъвършенствам и да живея сред приятели.

 

София, 26.08.2016