Графичните произведения на Иво Пецов са стриктни и винаги в перфектна хармония с изказаните от него думи: „Предпочитам изкуството, създадено чрез пряк физически контакт между художника и материалите, които той използва в дейността му. Поради тези причини използвам най-много класическите техники в живописта и графиката ”.
Неговите творби представят сложен микс от световни социални проблеми взети от реалния свят, разглеждани чрез вътрешният му свят с мощно въображение и подсъзнание. Иво Пецов е много добре запознат с тази фина смесица от тези два свята в своето изкуство, според собственото му твърдение: „В моите творби винаги търся връзката между индивида и обществото, материалния и духовния свят. Интересуват ме актуалните проблеми в обществото, които са отразени в част от моите творби, където разкривам моята гледна точка. В същото време се интересувам от вътрешния свят и подсъзнанието, теми, които в една част от моите произведения се опитвам да покажа ”.
Разглеждайки неговите произведения, графики или живописни творби, човек не може да не долови и почуства сънища или дори кошамри за крако.
Но ние трябва да продължим да търсим, защото именно когато продължаваме да търсим гледайки, изображенията се разкриват като позиции и мнения на художника, за нашия свят и нашето общество. И човек трябва да потърси заглавието на художественото произведение, защото при този художник заглавието на всяка творба е също ключ, който помога за дешифрирането на посланието и намерението му.
Това отново е една от целите на Иво Пецов с неговото изкуство, както той самият казва: „Моите произведения в по-голямата си част са изградени върху основите на модерното изкуство. За мен изкуството има магическа сила, която може да промени човека и да окаже влияние върху съдбата и хода на историята. Подкрепям идеята, че художниците почти винаги са били свързани с духовния живот и този аспект трябва да остане при създаването на нашето съвременно изкуство ”.
Произведенията на Иво Пецов са мощни образи със способността и силата да поставят под въпрос и в крайна сметка да променят гледната точка на зрителя.
Аристидес Менесеш
Лисабон, 2012
