На 11 юли 2023 година в галерия „Академия“ на Националната Художествена Академия в София беше открита груповата изложба „Среща от десети вид“. Изложбата е резултат от сътрудничеството между Културно-информационния център на Република Северна Македония и Националната Художествена Академия, част е от проекта „Свързване“, който през 2023 година отбелязва своята 10-годишнина. Със събитието започна и отбелязването на 30-годишината от установяването на дипломатически отношения между Северна Македония и България.
След поздравителната реч на художника и доцент в Художествената Академия Росен Тошев, към присъстващите се обърна директорът на КИЦ в София, д-р Сашко Насев, с беседа за естетиката и дипломацията. Посланичката на Северна Македония в София, Н. Пр. Агнеза Руси-Поповска, в нейната поздравителна реч изтъкна значимостта на художниците при укрепване на отношенията между двете страни. Кураторът на „Среща от десети вид“, д-р Иво Пецов, който самия има участие в изложбата, подсети за развитието на проекта „Свързване“, с който КИЦ на РСМ разшири своето културно присъствие и културен обмен с почти всички по-големи градове в Република България.
Изложбата беше съставена от авторски произведения на: Гордана Вренцоска, Деян Иванов – Маргуш, Яна Манева-Чупоска, Беди Ибрахим, Марияна Иванова, Перица Георгиев – Пепси, Павел Целкоски, Мариян Дзингаров, Иво Пецов, Ненад Мичич, Зоран Мише, Момчил Мирчев, Свилен Стефанов, Росен Тошев, Рикардо Кварежма Виейра, Валтер Праташ и Золтан Ференц.
Бяха изложени общо 57 творби от областта на рисунката, графиката, живописта, скулптурата, фотографията, дигиталната графика и видеоарт и беше отворена до 30 юли 2023 г.
Началото на проекта „Свързване“ на КИЦ на Република Северна Македония е поставено през 2012 година и прескачайки единствено 2013 година продуцира художествени изложби до днес, като в хода на времето списъкът на автори се удължава и обогатява. Към базисната група „Конекция“, съставена от художници от Северна Македония, които живеят и работят в България, постепенно се включват и македонски художници, които имат активна художествена дейност в Северна Македония, както и български художници, които имат изявен творчески път. Тази година към изложбата са включени и творби на румънски и португалски художници.
Повече информация за проекта „Свързване“ през изминалите години, можете да намерите на: https://kic.com.mk/bg/content/proekt-svrzvane
***
„Заглавието на тазгодишната изложба „Среща от десети вид“ е игра от думи, подбрани с интенция за асоциативност във възприемането. От една страна то включва третирането на странностите на съвремието ни, в което се изострят и поляризират позиции, мнения, светогледи, естетически предпочитания... От втора страна стои любознателността на човека и усилията му за разширяване на хоризонтите, за намиране на нови пространства на познание, може би чрез срещи подобни на онези с извънземни, за които съществуват класификации от областта на уфологията. От трета страна стои конкретния юбилей 10 години Проект „Свързване“, който ежегодно среща македонските творци със своите български колеги в общи изложби пред културната публика.
На фона на целия съвременен медиен шум, нашите художествени срещи придобиват странен вид и като че ли ни се налага да се движим срещу течението на цялото „нормално“ около нас. В условия на отчуждение между хората и силната поляризация на обществата ни дебне осъдителния тон от онези, които искат да ни видят разделени, предлагат разделението и прекратяването на контактите. В този контекст усилията ни, чрез нашите художествени срещи под формата на изложби, изглежда като да придобиват сизифовски характер и стоят извън масовото поведение.
Изборът на авторите от изложбата произлиза от тяхната свързаност и тяхното желание за подобен тип общуване. Самите автори в контактите помежду си виждат възможност за израстване и обогатяване на техния вътрешен свят, чрез оглеждане в изкуството на другия и възприемане на различното красиво. Всички те имат утвърден творчески път и силна връзка с хората около тях.
Тук се срещат творби, в които основен изразителен елемент е рисунката, като „портретираните спомени“ на Яна Манева-Чупоска, вдъхновените от атлантическите води на Азорските острови рисунки на Валтер Праташ, черно-белите графики изобразяващи животински глави на Павел Целкоски, графиката „Долината на сънищата“ със структура от отворени клетки на Зоран Мише, както и новите графики с „бележки“ на Иво Пецов. Срещат се и такива, които говорят главно чрез цвета и линията, създали една форма на поетичност, това е видно в творбите на Беди Ибрахим. Абстрактни са контрастните пробиви в спомените нарисувани върху платната на Мариян Дзингаров, цветовите хармонии и търсенето на пейзажни следи в произведенията на Деян Иванов – Маргуш. Тук са живописните видения „спуснати“ в момент на медитация и отразени върху творбите на Перица Георгиев – Пепси. Наподобяващите телевизионен или компютърен екран живописни формати, в които се разиграва смислова драма са на Свилен Стефанов. Фотореалистичната живопис и фотографските портретни творби са на Росен Тошев. Играта със светлина на созополското и балканското слънце се е отпечатала в цианотипиите на Рикардо Кварежма Виейра, а Гордана Вренцоска се е вдъхновила от фолклора и историята на изкуството за създаването на нейните дигитални графики. Тук е и новият дигитален триптих, изобразяващ момента на избледняването на реалността и превръщането ѝ в ефирни картини от съня на Марияна Иванова. Момчил Мирчев търси чувствени състояния в обемна скулптура, а Ненад Мичич е скулптирал шоколадови кошмари. Чрез движението на сивите речни води се изразява Золтан Ференц във своето видео.
Творчеството ни до голяма степен е огледало на живота, такъв какъвто всички го виждаме днес – без единствена естетическа посока, с голямо разнообразие на светогледите, мненията и усещанията за красиво и значимо. Споменатото естествено поражда и нуждата от изразяване с различни видове изобразителни техники, а това е причината в тази селекция да не бъдат очертани ограничения от този вид.
Видът на всяка една от изложбите ни от миналото е различен. Настоящата е поредна нова визия за нас самите. Времето ни променяше, а ние оставяхме нашите отпечатъци върху материала, с който работехме, за да разберем колко не сме същите, които сме били. Колкото и да се опитваме да се установим в някакво конкретно разбиране за нашата изключителност, да се диференцираме от другите, да се дефинираме като непроменима константа, толкова повече ще погубваме живота и главното му качество – игривостта му. При организирането на тези художествени събития сме търсили обединителните черти и хуманното от дълбините на творческото единство, което заличава всички изкуствено създадени разделителни линии и аномалии в здравето на човечеството.“
д-р Иво Пецов, куратор
