На 9-ти юни от 17 до 19 часа, в Културния Център „Морско Казино“ – Бургас, се състоя откриването на изложбата „Предизвикателства и посоки“, която е част от проекта „Свързване“ на КИЦ на РСМ за 2021 година. Беше отворена за посетители до 30 юни 2021.
Изложбата съдържаше художествени творби подбрани специално от дванадесетте съвременни автори – участници, които представиха техните възгледи и предизвикателства в периода от началото на пандемията от Ковид-19 до момента. До колко този глобален проблем променя начините на мислене у авторите и тяхната посока в творчеството. Като отговор на тези въпроси, всички поотделно, направиха селекция на свои произведения и се опитаха чрез тях да представят нашето време и нашата индивидуална уникалност. В подбора бяха най-нови творби, както и творби създадени по-рано, които отговарят на духа на днешното време.
„Към борбите за оцеляване на идентичността на всеки един индивид в глобалния свят е добавена още една война с вируса, който оспорва физическото присъствие на човешката раса на Земята и влияе върху нейния психически и духовен живот. Отново сме изправени пред предизвикателството повече да градим, отколкото може да бъде порутено и унищожено от силите, които не оценяват нашето съществуване, преди всичко духовно. Така стигаме до творчеството и до нуждата реалността да се доизгражда и обогатява.
Творческите личности свързват, надграждат, не делят и разрушават, техните произведения в днешния ден са все повече нужни. Само чрез творческия подход може да се отхвърли всяко едно робство на материята и духа. Тръгвайки от тази нужда, от оформяне на една изложба, която би поставила фокуса върху нашия съвременен проблем, предложих идеята на художниците, с които по един или друг начин сме свързани и по-голяма част от тях се съгласиха да вземат участие.
Както и в наши предишни изложби се включиха авторите, които са от Република Северна Македония, но които живеят и работят в Република България, това освен мен – Иво Пецов, са Мариян Дзингаров - Дзин от Струмица, Марияна Иванова от Виница и Перица Георгиев – Пепси от Скопие. Македонският художник от Битоля Димитар Христов ни изпрати своите творби от Берлин. Атанас Ботев от Скопие участваше в изложбата, от проекта „Свързване“, през 2019 година и заедно с Ана Лазаревска и Хари Дудески от Скопие взема участие и в тази селекция. Нашата свързаност е обогатена с последните двама автора, които ще дадат различни естетически посоки. Тук са творбите и на художника и поет Роман Кисьов от София, който в миналото е осъществил многобройни сътрудничества с македонски автори, най-често на полето на поезията. Художниците и професори в Националната Художествена Академия Свилен Стефанов, Росен Тошев и Георги Янков от София също така се включиха със свои творби.
Освен художествените произведения, авторите записаха своите мисли в няколко изречения, като допълнение на визуалната част
Марияна Иванова представя творби, създадени специално за изложбата. Тук е нейната експериментална графика в три части, назована като „Дисекция на майката“ където прави заемки от историята на изкуството и силуета на „Голямата майка“ от неолита, като я поставя в един съвременен прочит, свързан с Ковид-19. Втората творба „Новото Слънце“ изобилства от атрибути на новата реалност, тук са предметите, илюстриращи нашето повишено внимание върху тях.
Нейното отношение към темата е отразено в няколко изречения: „Времето на Ковид-19 за мен беше време на възприемане и преоценяване на ценностите - културните, моралните, времевите и развитието на социалните ограничения. Моята серия от три експериментални графики с линолеум се фокусира върху майката и жената като фигура и сравнява нейните почитания още от каменното време с изкривяване на идеалите, които настъпват в модерните времена.“
Перица Георгиев – Пепси създава своите рисунки, докато е на болничното си легло и се лекува от болестта, която е отровила тялото, но творческия дух се е запазил, дори в тези обстоятелства. Той има нужда в този период да се изрази чрез рисуването, за да запечата моментните впечатления от случващото се в неговото тяло и ум. Той наблюдава тези изменения като свидетел в медитативно състояние. Неговите думи по този повод са: „Болестта е влак от прожекции и спомени, минало, най-различни състояния… Life review.“
Нарисуваното и преживяното го кара да си спомни едно по-ранно чувство, заложено в негови картини от 1988 година, заради което тези картини са част от изложбата.
Атанас Ботев участва с три творби от 2012 година и едно видео от 2020 година. Богатото въображение е създало многобройни съчетания от форми и образи в рисуваните с акрилни бои картини. Тези множества от образи и форми, изпълващи един обобщаващ ги силует, могат да образуват множества аналогии и прочити. В тях е скрита една кошмарност и неяснота от изхода при съживяване на въображаемата реалност. Напълно адекватно на нашата съвременна Ковид-реалност.
Видеото представящо неговия лична карантина е представително за масовото ни отчуждение, на всеки един поотделно, затворил се вкъщи.
Той споделя: „Кризисните ситуации винаги пораждат вътрешни и външни конфликти у една личност, а един от най-добрите начини за справяне с такива състояния е творчеството, което в своята природа е терапевтично. Ако се вземе предвид , че живописта е крайно индивидуална и самотна професия, тогава може да се каже, че карантината е мой природен хабитат, в който укротявам конфликтите, генерирайки художествен език, подтикнат от рационални, ирационални и подсъзнателни импулси.“
Мариян Дзин е нарисувал празните места на нещата, които някога били там, а сега е останало само тяхното отсъствие. Отсъствието е главната тема в последните му творби, създадени за тази изложба. В живота ни се е загнездило отсъствието, казва ни той с творбите и в няколко изречения споделя: „През 2020 всички бяхме свидетели на цялостното стопиране на живота, какъвто го познавахме и то на всички нива, и материални и духовни. Затворихме се и физически и духовно, изчезнахме от улиците, изчезнахме от всекидневието... станахме отсъстващи. Това отсъствие се изобрази и върху моите платна чрез празнината и неконкретни форми, като спомен от едно друго съществуване.“
Димитар Христов е изоставил човешката фигура, изоставил е може би и човешката суета, защото тази криза го накара да се завърне в едно македонско планинско село директно от Берлин, където живееше до скоро. Той представя картини от 2019 година, годината преди разгара на Ковид-19 в Европа, но в неговите картини отсъствието е вече там. Неговите думи илюстрират това: „Отдалечих се от множеството хора, привлече ме природата. В това време само искам да отхвърля зависимостта и да бъда самоподдържащ се, независим. Отдалечих се от шума и врявата на големия град и обществото.“
Ана Лазаревска ни пита: „Какво оставяме на следващите поколения с решенията, които вземаме днес?“ В тази изложба се представя като автор на две фотографии: „Тишина“ и „Съвместност“. На тях ясно се вижда едно връщане към чистотата на детството и тишината на природата. Тя обръща поглед към положителния възглед и възвръщане към човешкото у човека, чрез взаимни чисти взаимоотношения.
Хари Дудески представя дигитални графики, които са пропити от някакво меланхолично чувство, тишина и отчуждение. Неговият фокус е главно върху човека в днешната цивилизована реалност, чудовищно смазваща обикновения човек. Като че ли цивилизацията в картините на Хари Дудески е враждебна на човека, който я е развил. В тях витае парадокса и въпроса – защо човекът е срещу самия себе си?
Към темата той споделя следното: „Живеем във време, в което човешкото съзнание има нужда да се променя на много нива. Изкуството, като начин на изследване ни дава възможност да разберем моментните предизвикателства и техните контексти и да ги превърнем знанията в решения за социално влияние.“
Роман Кисьов участва с творбите „Маска“, „Звезда“ и „Яйца на феникс“, в които прави естествената връзка с неговата поезия. Той използва изчистени образи и силуети, които се превръщат в знаци и в тях те пазят шифъра и тайната на неговото изкуство. За постигане на своите силни визуални внушения той използва контраста, доведен до черно и бяло - като началото и края, като земята и небето, като живота и смъртта, и новия живот…
Неговите думи към темата на изложбата: „Самият творчески акт е вече предизвикателство, особено във време на криза: борба на светлината с мрака – светлината на творчеството и съзиданието с мрака на злободневието и тлението; посоката на въздигането (възвисяването, просветлението) срещу посоката на пропадането (потъването, падението).“
Свилен Стефанов представя „Три глави в стъклена витрина“, заглавие което използва за две свои картини и „Две говорещи глави“. За неговото изкуство е трудно да се говори, освен ако той самият не го направи, защото в художественото му творчество има много от интелектуалният му багаж като изкуствовед. Той използва изразния език на абсурда, парадокса, изненадата…
Той по повод темата е кратък: „Пандемията е свързана с внимателното вглеждане в собственото творчество и предчувствията ми за личностна и социална алиенация.“
Росен Тошев е използвал фокуса на фотоапарата, в който влизат семейства в домашната им среда. В кадрите се забелязват различни предмети от бита, детски играчки и на преден план усмихнати или замислени лица на домакините и децата, които най-добре се чувстват в своя дом, без разлика дали той е богат или беден.
По повод участието си в изложбата, той е написал: „Затвореността в тези условия е немалко предизвикателство. Време за семейство...“
Георги Янков през тази 2021 година създаде светещи обекти, като използва неонови лампи, поставени върху метална основа. Две от най-новите му произведения са включени в изложбата. В неговите думи, по повод изложбата, се съдържа и отговора за мотивите, които го накарали да ги сътвори: „Произведенията са провокирани от световната пандемия, която накара човечеството да се замисли върху основни ценности и да преосмисли консуматорско си поведение.“ Неговият творчески език е изчистен, силен и въздействащ, както би се очаквало от доказал се специалист, занимаващ се с визуална комуникация и плакат.
Иво Пецов – За тази изложба избрах моите произведения от миналата 2020 година „Ограниченият създава себеподобия, от които бяга“, „Чехълче върху релсите“ и „Глух поздрав от дистанция“. Те са част от няколко платна от 2020 година, които бях посветил върху съвременния ни глобален проблем. “
